На 4 август рожден ден има Веселин Маринов
Роден е в град Полски Тръмбеш на 4 август 1961 година, в фамилията на Стефан и Йорданка Маринови. Има брат, който е с шест години по-голям от него. Веселин Маринов се занимава с музика от седми клас, когато става барабанист на ученическа група.
По-късно става вокалист и композитор на групата. През есента на 1981 година е поканен за вокалист в рок група „ Импулс “. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в зала на консерваторията, където следва. Първата му изява с „ Импулс “ е на 2 декември 1981 година във Видин. Първата записана ария на артиста с групата е „ Среднощна музика “ в стил прогресив рок. Също по този начин композира песента „ Ти пристигна “, спечелила първа премия на Младежки конкурс за занимателна ария. Първия си независим концерт изнася в Софийската опера.
През 1983 година приключва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. В този курс са още Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов. През 1984 година се разболява от възли на гласните струни и претърпява две интервенции. Лекарите не му дават вяра, че ще продължи да пее и напуща „ Импулс “.
През 1988 година „ Балкантон “ издава единствената му дребна независима грамофонна плоча, озаглавена „ Веселин Маринов “, съдържаща песните „ Може да твори човек “ и „ Припомнена ария “, и първата му дългосвиреща плоча, озаглавена „ От обич “.
В плочата „ От обич “ е записана единствената ария в репертоара му по музика на композиторката Зорница Попова и по текст на сливенския поет Йордан Янков – „ Припомни си моето име “.
През 1990 година „ Балкантон “ издава втората му и последна дългосвиреща плоча, озаглавена „ За любовта “, в която са първите песни за Веселин Маринов по музика на Тончо Русев – „ Ако знам “ и „ Всяка болежка отминава “, само че плочата няма никакъв триумф и съвсем всичките ѝ бройки са изкупени от Веселин Маринов. В интервала 1988 – 1990 година артистът изпада в дълбока креативна рецесия и взема решение да замине за Германия. Там работи с организация, която се занимава с представянето на разнообразни фешън сбирки.
След 4 години, през които е обособен от фамилията си, издава два албума на немски език. Връща се в България. Печели Голямата награда на фестивала „ Златният Орфей+ “. През 1993 година музикална компания „ Мега София “ издава първата му компилация „ Хитове “ на аудиокасета, съдържаща най-големите му шлагери до тогава: „ На пристана обич “, „ Припомни си моето име “, „ Кръг “, „ Пиано за двама “, „ Констраст “ и „ Нощ над града “. През 1995 година записва албума „ Горчиво вино “, достигащ 185-хиляден тираж, и се подрежда измежду най-продаваните албуми в България.
Успехът на „ Горчиво вино “ го кара да остане в България. Песента „ Горчиво вино “ става „ Мелодия на годината “ за 1994 година и печели радиоконкурса „ Пролет “ през 1995 г.[6]
След тригодишна пауза, през 1998 година, записва албума „ Трифон Зарезан “, след него поредно следват албумите „ Вино и обич “ (1999), „ Винарната на любовта “ (2000), който е напълно по музика на Тончо Русев, „ Моя луда обич “ (2001) и „ Моите песни “ (2002).
След 1998 година Веселин Маринов записва съвсем всяка година нов албум, като самичък си продуцира албумите (от „ Трифон Зарезан “ насам) и ги показва на концертите си из цялата страна.
През 2003 година записва два албума: „ Пожарите на любовта “ и първия си коледен албум „ Коледен сън “. На 17 април 2003 година изнася величествен театър в зала 1 на НДК, на който показва „ Пожарите на любовта “.
Следват албумите „ Избрах за вас с обич (2004), „ Осъден на благополучие “ (2005), „ Моят живот “ (2006), „ Да се събудиш до мен – любовни балади “ (2007) и „ Хубава жена “ (2008).
През 2010 година, за повторно в кариерата си, записва 2 албума в една календарна година – „ Още един прекрасен ден “ и втория си коледен албум „ Най-скъпият подарък на света “. На идната 2011 година записва юбилейната си сбирка „ Веселин Маринов – 30 години а сцена “, включваща в три компакт-диска 50 от най-хубавите песни в репертоара си, защото през тази година той навършва 50 години и 30-годишен креативен празник.
В този албум е включена и песента „ Нашата полиция “, която е всекидневен химн на Министерството на вътрешните работи.
Песента е показана на празника на Министерство на вътрешните работи през 2010 година и е единствената нова ария в сбирката. На 2 декември 2011 година се навършват 30 години от първата му концертна изява, по тази причина артистът подчинява цялата година на този креативен празник, като показва най-популярните си песни с концерти в продължение на над два часа и половина в цялата страна. През същата 2011 година издава още един албум – „ Горькая любовь “, съдържащ някои от най-големите шлагери на Веселин Маринов, записан на съветски език и публикуван в Русия.
През 2012 година записва албума си „ Един мъж на 50 “. Следва албумът „ Носталгия “ от 2013 година, в който артистът извършва добре познати и обичани български песни от репертоара на български поп реализатори. На идната година записва албума „ Островът на любовта “ (2014).
През 2014 година Веселин Маринов е рекламно лице на олио „ Плиска “.
През 2015 година в родния си град основава и провежда състезанието за млади артисти „ Полските щурчета “, който се организира всяка година през месец септември, а спечелилите биват наградени. Понастоящем уредник е община Полски Тръмбеш.
На 9 декември с. година изнася огромен коледен концерт в зала 1 на НДК. Заедно със стотици деца пее „ Над смълчаните полета “, „ Шаро и първият сняг “ и „ Тиха нощ, свята нощ “. Певецът посвещава три песни на децата в публиката и ги извършва в акомпанимент на две китари. Освен с децата, на сцената Маринов пее и с трио „ Сопрано “ песента „ Time to Say Goodbye “. На концерта извършва някои от огромните си шлагери, песни от двата си коледни албума и показва нова ария – „ Жената на живота ми “. Тя е включена в албума „ Предстви си... “ (2017).
На 30 ноември 2016 година артистът изнася огромен юбилеен театър, озаглавен „ 35 години на сцена “, в зала „ Арена Армеец “, на който участват 13000 души. Специално за концерта е построена двуетажна сцена, 210 кв. м. видеостена, а огромен оркестър с
През същата година в интервала 14 март – 15 август Веселин Маринов изнася 50 концерта из цялата страна, на които показва песните от юбилейната компилация „ Златни шлагери “.
През 2016 година записва юбилейна компилация с някои от най-хубавите си песни, отдадена на 35-годишната му театрална активност. Озаглавена е „ Златни шлагери “ и съдържа общо 68 песни в три аудио диска и един видео диск.
През 2017 година записва албума „ Представи си… “,[23] а през 2019 година – „ Легенда за любовта “, в който е записана последната ария на Бисер Киров „ Приятелю мой “, написана през 2016-а, малко преди да почине.
На 15 април 2020 година изнася първия си концерт, излъчен по интернет. Причината за това е пандемията от COVID-19.
През 2020 година написа автобиографичната си книга „ От обич “.
Освен поп песни, в репертоара си Веселин Маринов има и авторски фолклорни песни: „ Слънце зайде “ (записана в албума „ Горчиво вино “), „ Песен желая “ (в албума „ Осъден на благополучие “), „ Първа младост “ (в албума „ Хубава жена “) и други.
През годините за него песни са писали композиторит Тончо Русев, който е написал към 100 песни за Веселин Маринов, Зорница Попова, Мария Ганева, Найден Андреев, Красимир Гюлмезов и други.
По-късно става вокалист и композитор на групата. През есента на 1981 година е поканен за вокалист в рок група „ Импулс “. Чуват го на една от промоциите в родния му град, провеждани всеки месец в Дома на съветско-българската дружба или в зала на консерваторията, където следва. Първата му изява с „ Импулс “ е на 2 декември 1981 година във Видин. Първата записана ария на артиста с групата е „ Среднощна музика “ в стил прогресив рок. Също по този начин композира песента „ Ти пристигна “, спечелила първа премия на Младежки конкурс за занимателна ария. Първия си независим концерт изнася в Софийската опера.
През 1983 година приключва Естрадния отдел на консерваторията в класа на Петър Димитров. В този курс са още Диана Дафова, Нели Рангелова, Ваня Костова, Георги Христов и Богдан Томов. През 1984 година се разболява от възли на гласните струни и претърпява две интервенции. Лекарите не му дават вяра, че ще продължи да пее и напуща „ Импулс “.
През 1988 година „ Балкантон “ издава единствената му дребна независима грамофонна плоча, озаглавена „ Веселин Маринов “, съдържаща песните „ Може да твори човек “ и „ Припомнена ария “, и първата му дългосвиреща плоча, озаглавена „ От обич “.
В плочата „ От обич “ е записана единствената ария в репертоара му по музика на композиторката Зорница Попова и по текст на сливенския поет Йордан Янков – „ Припомни си моето име “.
През 1990 година „ Балкантон “ издава втората му и последна дългосвиреща плоча, озаглавена „ За любовта “, в която са първите песни за Веселин Маринов по музика на Тончо Русев – „ Ако знам “ и „ Всяка болежка отминава “, само че плочата няма никакъв триумф и съвсем всичките ѝ бройки са изкупени от Веселин Маринов. В интервала 1988 – 1990 година артистът изпада в дълбока креативна рецесия и взема решение да замине за Германия. Там работи с организация, която се занимава с представянето на разнообразни фешън сбирки.
След 4 години, през които е обособен от фамилията си, издава два албума на немски език. Връща се в България. Печели Голямата награда на фестивала „ Златният Орфей+ “. През 1993 година музикална компания „ Мега София “ издава първата му компилация „ Хитове “ на аудиокасета, съдържаща най-големите му шлагери до тогава: „ На пристана обич “, „ Припомни си моето име “, „ Кръг “, „ Пиано за двама “, „ Констраст “ и „ Нощ над града “. През 1995 година записва албума „ Горчиво вино “, достигащ 185-хиляден тираж, и се подрежда измежду най-продаваните албуми в България.
Успехът на „ Горчиво вино “ го кара да остане в България. Песента „ Горчиво вино “ става „ Мелодия на годината “ за 1994 година и печели радиоконкурса „ Пролет “ през 1995 г.[6]
След тригодишна пауза, през 1998 година, записва албума „ Трифон Зарезан “, след него поредно следват албумите „ Вино и обич “ (1999), „ Винарната на любовта “ (2000), който е напълно по музика на Тончо Русев, „ Моя луда обич “ (2001) и „ Моите песни “ (2002).
След 1998 година Веселин Маринов записва съвсем всяка година нов албум, като самичък си продуцира албумите (от „ Трифон Зарезан “ насам) и ги показва на концертите си из цялата страна.
През 2003 година записва два албума: „ Пожарите на любовта “ и първия си коледен албум „ Коледен сън “. На 17 април 2003 година изнася величествен театър в зала 1 на НДК, на който показва „ Пожарите на любовта “.
Следват албумите „ Избрах за вас с обич (2004), „ Осъден на благополучие “ (2005), „ Моят живот “ (2006), „ Да се събудиш до мен – любовни балади “ (2007) и „ Хубава жена “ (2008).
През 2010 година, за повторно в кариерата си, записва 2 албума в една календарна година – „ Още един прекрасен ден “ и втория си коледен албум „ Най-скъпият подарък на света “. На идната 2011 година записва юбилейната си сбирка „ Веселин Маринов – 30 години а сцена “, включваща в три компакт-диска 50 от най-хубавите песни в репертоара си, защото през тази година той навършва 50 години и 30-годишен креативен празник.
В този албум е включена и песента „ Нашата полиция “, която е всекидневен химн на Министерството на вътрешните работи.
Песента е показана на празника на Министерство на вътрешните работи през 2010 година и е единствената нова ария в сбирката. На 2 декември 2011 година се навършват 30 години от първата му концертна изява, по тази причина артистът подчинява цялата година на този креативен празник, като показва най-популярните си песни с концерти в продължение на над два часа и половина в цялата страна. През същата 2011 година издава още един албум – „ Горькая любовь “, съдържащ някои от най-големите шлагери на Веселин Маринов, записан на съветски език и публикуван в Русия.
През 2012 година записва албума си „ Един мъж на 50 “. Следва албумът „ Носталгия “ от 2013 година, в който артистът извършва добре познати и обичани български песни от репертоара на български поп реализатори. На идната година записва албума „ Островът на любовта “ (2014).
През 2014 година Веселин Маринов е рекламно лице на олио „ Плиска “.
През 2015 година в родния си град основава и провежда състезанието за млади артисти „ Полските щурчета “, който се организира всяка година през месец септември, а спечелилите биват наградени. Понастоящем уредник е община Полски Тръмбеш.
На 9 декември с. година изнася огромен коледен концерт в зала 1 на НДК. Заедно със стотици деца пее „ Над смълчаните полета “, „ Шаро и първият сняг “ и „ Тиха нощ, свята нощ “. Певецът посвещава три песни на децата в публиката и ги извършва в акомпанимент на две китари. Освен с децата, на сцената Маринов пее и с трио „ Сопрано “ песента „ Time to Say Goodbye “. На концерта извършва някои от огромните си шлагери, песни от двата си коледни албума и показва нова ария – „ Жената на живота ми “. Тя е включена в албума „ Предстви си... “ (2017).
На 30 ноември 2016 година артистът изнася огромен юбилеен театър, озаглавен „ 35 години на сцена “, в зала „ Арена Армеец “, на който участват 13000 души. Специално за концерта е построена двуетажна сцена, 210 кв. м. видеостена, а огромен оркестър с
През същата година в интервала 14 март – 15 август Веселин Маринов изнася 50 концерта из цялата страна, на които показва песните от юбилейната компилация „ Златни шлагери “.
През 2016 година записва юбилейна компилация с някои от най-хубавите си песни, отдадена на 35-годишната му театрална активност. Озаглавена е „ Златни шлагери “ и съдържа общо 68 песни в три аудио диска и един видео диск.
През 2017 година записва албума „ Представи си… “,[23] а през 2019 година – „ Легенда за любовта “, в който е записана последната ария на Бисер Киров „ Приятелю мой “, написана през 2016-а, малко преди да почине.
На 15 април 2020 година изнася първия си концерт, излъчен по интернет. Причината за това е пандемията от COVID-19.
През 2020 година написа автобиографичната си книга „ От обич “.
Освен поп песни, в репертоара си Веселин Маринов има и авторски фолклорни песни: „ Слънце зайде “ (записана в албума „ Горчиво вино “), „ Песен желая “ (в албума „ Осъден на благополучие “), „ Първа младост “ (в албума „ Хубава жена “) и други.
През годините за него песни са писали композиторит Тончо Русев, който е написал към 100 песни за Веселин Маринов, Зорница Попова, Мария Ганева, Найден Андреев, Красимир Гюлмезов и други.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ